Return to site

Интервю с Елина Желева на тема "От дизайн мислене към дизайн правене"

Автор Митко Цонев

Дизайн мисленето вече намери своето място на страниците на Аз Управлявам, както и в много световни компании и организации. Но отвъд обясненията идват хората и действията. Елина Желева е човекът, който ще задейства вашето дизайн мислене, и точно нея разпитахме за връзката между Design Thinking и иновациите.

АУ: – Какво е дизайн мисленето?

ЕЖ: – Дизайн мисленето е методология за разрешаване на проблеми. Това могат да бъдат проблеми свързани с бизнеса, социалната среда (образование, инфраструктура и т.н.) или глобални казуси. В зависимост от това кой, как и за какво я използва, методологията може да доведе до различни резултати - от подобряване на съществуващи процеси, до създаване на изцяло нови решения - продукти, услуги, кампании и др. Важното при дизайн мисленето е поставянето на хората (крайни потребители, клиенти, служители и др.) в центъра на процеса на решаване на проблема. Това е тайната за създаването на успешни решения.

– Какви са ползите за бизнеса?

На първо място са очевидните ползи - решаването на конкретен проблем, създаването на иновация, но има и добавени ползи. Една от тях е по-доброто разбиране на проблема. Повечето екипи започват работа по решението, мислейки си, че разбират проблема без анализ на нуждите на крайния потребител, на клиента или на останалите служители в компанията. Създават се решения за проблеми, които не са валидирани през погледа на хората и разбира се, тези решения не успяват.

В дизайн мисленето се започва с едно по-задълбочено проучване и често се установява, че проблемът е съвсем друг или че има повече от една причини той да се случва. Разбирането на проблема и особено на връзките с хората помага да се избере конкретна посока, в която да се фокусира работата. Това от една страна пести ресурси на компанията и от друга води до разработването на по-добро решение.

На второ място, ползите са за самите екипи. Работата по проект, в който се използва дизайн мисленето като методология, е динамична, но в същото време, интересна и въвличаща. Работи се изключително и само в смесени екипи, т.е. излиза се от зоната на комфорта на добре познатия екип, на установената йерархия и на работната характеристика. По време на работата хората се отключват и разкриват потенциал, за който често и те самите не са предполагали. Добива се така наречената креативна увереност (creative confidence) - свойството да забелязваш проблемите, да имаш желанието да ги решиш и увереността, че решение може да бъде намерено.

Креативната увереност е субпродукт на дизайн мисленето, но имам чувството, че често той се търси повече от основния продукт - иновацията. Забелязвам че, компаниите в България живо се интересуват от нови начини да ангажират и мотивират служителите си.

– Какво можеш да ни разкажеш за работата си с български компании?

Още е рано да се говори за резултати. Аз съм тук от три месеца и през това време основно се занимавах с популяризирането на методологията - презентации, обучения, както в България, така и в целия балкански регион. В България има компании, които са много амбициозни и мислят в дългосрочен план. Много от тях се свързват с мен с конкретна идея, как биха могли да използват дизайн мисленето в своята работа. Това са така наречените early adopters и с тях е удоволствие да се работи.

Има, разбира се, и по-консервативни организации, които просто искат да разберат какво е това. Много често по време на презентации ми задават въпроса - защо да инвестирам в търсенето на иновативни решения и в дизайн мислене като методология.

Проблемът със “залагането винаги на сигурно” т.е. с експлоатирането на работещи решения (продукти, услуги, бизнес модели и т.н.) е че, нямаме гаранция, че работещите днес решения, ще бъдат решенията, предпочитани от крайния потребител, утре. Дизайн мисленето е методология, която доближава служителите до крайния потребител. Освен креативна увереност, тя развива емпатия - разбиране към проблемите на крайния потребител и останалите хора по веригата. Това е много силно конкурентно предимство.

Инвестиция в търсенето на иновативни решения и в дизайн мисленето като методология за това, все пак си остава въпрос на leadership taste - вкусът на мениджмънта към търсене на нови, по-добри решения, към експериментално и креативно мислене. В дългосрочен план тази инвестиция води до създаване на организация, която е жива, гъвкава и устойчива.

– Има ли недостатъци?

Не бих казала, че методологията има недостатъци, но всичко е въпрос на очаквания и резултати. Резултатите, които могат да се очакват от работата по проекти, в които се използва дизайн мисленето, зависят най-вече от две неща:

• Подкрепата, която управленският състав на една компания ще да даде на екипа, който работи по проекта. Тук включвам не просто ресурсите, които се предоставят - време, пространство за работа, пари, но и разбирането от страна на мениджмънта, че това е процес на търсене.

• Капацитета на хората, които работят по проекта. Много е важно това да са добри специалисти в своята област, но да имат и силни интереси встрани от нея.

Както споменах, в дизайн мисленето се работи в смесени екипи - например, продуктов мениджър, маркетолог, финансист и софтуерен инженер. Това е изключително важно за създаването на решения, които изглеждат като едно цяло в очите на крайния потребител - решения, които предлагат еднакво приятно преживяване при покупка в магазина, плащане онлайн или посещение в сервиза, независимо от това, че зад тях стоят различни отдели.

По-важното обаче е, че комбинацията от различни хора с добър професионален опит и силни интереси в други области е предпоставка за създаването на иновативни решения.

– Как се преподава дизайн мислене?

Дизайн мислене не се преподава, то се опитва. Както опитваме нов екзотичен плод. Затова и обученията, които организирам са експериментални т.е. участниците имат възможност да преминат през процеса на дизайн мислене като работят по зададен проблем.

Процесът започва с разнищване на проблема и опознаване на гледните точки на всички въвлечени в процеса - крайния потребител, служители, снабдители и т.н. След това се избира фокус на работа, генерират се идеи, оценяват се и тези, които са смислени, се прототипират. Важно е всяко решение да бъде прототипирано и тествано по възможно най-лесен и евтин начин, преди компанията да реши да инвестира в него.

Когато обучението се прави в рамките на една компания, проблемът може да бъде обвързан с реалните нужди на компанията. Така компанията получава 2 в 1 - обучение и прототипи на решения по зададения проблем.

Елина Желева е консултант по дизайн мислене. Учила е дизайн мислене в двете водещи институции на световно ниво - Училището по дизайн мислене в Потсдам и в известния d.school в Университета Станфорд. Има най-много опит в областта на авиацията, но е работила по проекти, свързани с изкуството, образование и стартъпи. От три месеца е в България с цел да популяризира дизайн мисленето като методология за разработване на иновации.

Статията е подготвена за "Аз Управлявам" и първоначално публикувана в http://azupravlyavam.com/obnovini/ot-dizain-mislene-kum-dizain-pravene-030714.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly