Return to site

Мислимо различни

Автор Елина Желева

Design thinking като метод за решаване на проблеми чрез радикални колаборации.

Задача: Група от експерти от коренно различни професии да измислят инкубатор за недоносени бебета, който да е с цена до 100 долара, за да се използва в Индия, Непал и Африканските страни.

 

Проблем: високата смъртност на родените недоносени бебета в тези държави.

 

Решение: Първоначално групата, работеща по проблема, смята, че то е очевидно – повече инкубатори за болниците. Но след като отиват в Катманду и разговарят с лекари и родители на място, осъзнават, че проблемът е друг – трудният достъп до болниците и фактът, че повечето бебета се раждат в домашни условия. Ако са недоносени и не могат да поддържат температурата си сами, няма как да бъдат транспортирани до болница толкова бързо, защото в изброените страни няма болници в по-малките градове и села. Решението е малък спален термочувал, които успява да поддържа температурата на бебето благодарение на специфичен материал и всъщност струва 25 долара.

Новият продукт се казва Embrace, а групата, която го измисля, е съставена от студенти по Design thinking в "Станфорд". Всеки от тях е завършил нещо коренно различно - медицина, икономика, инженерни науки, психология и др.

Design thinking слага в центъра човека, за когото се решава даден проблем, и конструира решението, винаги изхождайки от човека. Задължителен елемент е т.нар. радикална колаборация, за да се стигне до иновативно решение. Елина Желева, която е учила Design thinking именно в "Станфорд" и в момента го прилага в България, казва, че "колаборацията е радикална, защото се събират хора от коренно различни области, за да намерят заедно решение". Според нея проблемите в съвременния свят стават все по-комплексни и имат нуждата от нов подход за разрешаване.

Специалността Design thinking се изучава от студенти от всякакви други факултети. "През цялото време работехме по реални казуси в изключително шарени колективи – лекари, дизайнери, архитекти, актьори, икономисти, всякакви."

Самата Елина, преди да започне да изучава Design thinking, работи в Европейската агенция по въздушна безопасност. "Започнах да се интересувам не само от сигурността на пътниците, но от цялостното преживяване по време на полет, започвайки от летището – дизайна на един полет с фокус върху пътника. Така попаднах в Dschool на "Станфорд"."

Елина създава агенция за Design thinking в България и работи по проекти за различни организации: банки, неправителствени организации, софтуерни компании. "Почти навсякъде има работа на конвейер – един отдел се среща с клиентите и предава информацията на друг, който върши някаква малката част и препраща към следващия, следващият – друга малка част, и така, докато се стигне до крайния продукт. Реално колаборация между различните експерти няма." Според Елина за ежедневната работа това може и да е работещ процес, но ако се търси иновация или разрешение на проблем, трябва да се подходи по различен начин.

"В една софтуерна програма, в която търсихме как да се подобри съществуващ продукт, имаше вътршено правило програмистите да не говорят с клиентите. Продуктът се създава именно за клиентите, а те са се отделили толкова много от тях, че не могат дори да си ги представят. Променихме това правило и ефектът беше налице."

Понякога от най-неочаквано място и от най-странни колаборации могат да се появят интересни идеи. Скорошен пример е самолет, проектиран за спортни отбори. По него работят Nike и дизайнерската фирма за интериор Teague. Въпреки че все още е на ниво "идеен проект" и не е реализиран, резултатът е впепеляващ. "Това е пример как когато си сътрудничат две коренно различни компании, може да се извлече най-доброто от опита и на двете. Състезателните отбори в различни спортни дисциплини така или иначе обикновено пътуват с чартърни полети за състезания. В самолета, създаден за тях, е предвидено място за масажи и физическо възстановяване, екран, на който да се гледат откъси от срещите, за да могат те да бъдат обсъждани."

Според Елина design thinking е най-добрият метод за колаборация. "Фокусът са хората или клиентите, затова се развива емпатия. Персоналните цели в отделните екипи на една организация остават на заден план. Вече липсва състезателният елемент и се стимулира сътрудничеството."

Вече се говори за We Q, а не IQ – всеки е поканен да дава идеи, има голям толеранс към различията и свързания с тях натрупан опит. Дори някой временно да вземе лидерска позиция за някоя част от проекта и да го поведе, йерархия в метода на design thinking няма. Вместо всеки да защитава собствената си идея, всички нахвърлят разсъжденията си, които заедно прототипират, изпробват и виждат силните и слабите им страни. А така бързо се разбира какво работи в конкретния случай. "Този процес позволява на хората да не са обсебени от мисълта как ще се представят и колко добра ще е идеята им. Вместо да се доказват, те търсят работещо решение на проблема."

Въпреки че методите на design thinking са сравнително нови (като специалност в "Станфорд" съществува от 2004 г.), вече има много успешни проекти, плод на колаборации – като публичната администрация в Сингапур, която е претърпяла цялостен редизaйн.
 

Статията е подготвена от вестник "Капитал" и първоначално публикувана в http://www.capital.bg/light/tema/2015/10/30/2640109_mislimo_razlichni/ .

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly