Return to site

Какво е дизайн мисленето? Методология или нагласа към работата?

 

Автор Елина Желева

Не знам колко дискусии в Linkedin и колко разговори на живо съм водила на темата дали дизайн мисленето е методология или нагласа към работата. Харесвам тези дискусии, защото те ми дават поглед върху това как хората възприемат дизайн мисленето.

Има някои специфики, които забелязвам в гледната точка на хората, според това дали са дизайнери по професия – продуктови или графични дизайнери, архитекти, или са обучавани в дизайн мислене в някое от класическите училища по дизайн мислене, или са се самообразовали по темата.

Всички гледни точки са стойностни, когато са подкрепени с опит и обикновено дискусиите с такива хора са полезни за изясняване на тази нова терминология. Проблемът е, че често се опитваме да убедим насрещната страна в нашата гледна точка и да стигнем до един окончателен, правилен отговор - методология или нагласа.

Аз вярам, че дизайн мисленето е достатъчно богато и може да предложи на всеки да има свой отговор, а моят е, че дизайн мисленето е и двете, но е много по-малко методология и много повече нагласа към работата. И точно това го прави много силно оръжие за бизнеса.

Дизайн мисленето = по-малко методология

От всички бизнес методологии, които някога съм срещала, дизайн мисленето е в най-малка степен методология. За разлика от Six Sigma или SIT, то не идва с обемен наръчник за употреба. Идва с кутия с инструменти.

В нея можем да намерим много полезни инструменти - за анализиране на потребителските нужди, за дефиниране на проблеми и други. Често тези инструменти са взаимствани от чужди дисциплини, но важното е, че ние преценяваме как ще ги използваме за решаването на зададения проблем. От нас зависи да разберем какво е счупено, как да го поправим или как да изградим нещо изцяло ново. Има само общи насоки за процеса, които трябва да следваме: да използваме емпатия, да започнем с хората, да изследваме очевидния проблем и какво се крие зад него, да мислим креативно, а не да се спираме на стандартни решения, да изготвяме прототипи за всяка хипотеза и да ги подлагаме на тестове. Но дори и този процес е въпрос на лична преценка и може да бъде обърнат с главата надолу.

И това е добре, защото методологиите не вършат работа сами по себе си. Много по-важна е нагласата към работата, особено в контекста на иновациите. Методологиите създават защитни мрежи и обезсърчават поемането на рискове. Те описват как да се действа и това често се използва като извинение да не се мисли, или дори по-лошо – да не се действа. Методологиите подмамват хората и организациите да следват „стъпка по стъпка сигурния път към успеха“. За съжаление той не съществува. Или по-точно - всеки трябва да го открие сам за себе си.

Сляпото преследване на една методология няма да ни доведе до нищо значимо. Моят приятел Андреас Клингер го каза много добре в един пост за методологията Lean Startup: „Добрите екипи не използват методологията Lean Startup като системa за навигация, а по-скоро като фар, който осветява пътя.”

Това важи със същата сила за дизайн мисленето и всеки друг бизнес метод, методология или инструмент. Няма система, която да ни доведе право до иновацията. Най-успешните, изобретателни и креативни хора никога не са следвали определена методология. Те всички са имали определена нагласа към работата.

Дизайн мисленето = по-скоро нагласа към работата

Именно затова харесвам дизайн мисленето - защото то е извлечено от начина на работа на успешни и уважавани бизнесмени, дизайнери и изобретатели като Томас Едисон, Уолт Дисни, Стийв Джобс и други в тяхната лига. В него са заложени нагласите на тези хора и това прави дизайн мисленето много повече нагласа и подход към работата, отколкото методология.

Най-характерната черта на такива хора е интуицията. И именно нея развиваме по време на обученията по дизайн мислене. В класическите училища по дизайн мислене студентите получават задание още на първия ден - да намерят решение на кризата с бежанците, да сътворят портфейла на бъдещето или да измислят нов начин за споделяне на информация. Няма значение, че те не са инженери или че никога не са учили финанси, до края на курса те трябва да намерят решение на тези предизвикателства от реалния свят.

Няма стриктни правила или окончателен процес, които да следват. Има само кутия с инструменти и насоки - да използват емпатия, да започнат с хората, да стигнат до дъното на проблема, да мислят нестандартно, да тестват всички хипотези. Те имат свободата да се движат напред, встрани или назад, но трябва да предложат задоволително решение в срок. Не знам за друга методология, която да дава тази свобода и давайки я да развива интуицията, а с нея и креативност, увереност и мотивация за промяна.

За автора: Елина Желева, EMBA e професионалист с над 12 годни опит в областта на стратегическото планиране и иновации. Елина е консултант и коуч по дизайн мислене завършила най-престижното училище в тази област - HPI School of Design Thinking в Потсдам и Станфорд. През 2014, тя основава DesignThinking.bg - първата агенция в България, която предлага консултиране и обучения по дизайн мислене за корпорации, публични организации и стартиращи компании, по класическия модел на обучение на Станфорд.

Статията е първоначално публикувана на английски в https://medium.com/@ellie_zheleva/what-is-design-thinking-a-methodology-or-a-mindset-197e2321d887#.ednf14yzb .

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly